Нашите редактори ще прегледат изпратеното от вас и ще решат дали да преработят статията.
Периодът на неолита, наричан още новокаменна епоха, е последният етап от културната еволюция или технологичното развитие сред праисторическите хора. Етапът се характеризира с каменни инструменти, оформени чрез полиране или шлифоване, зависимост от опитомени растения или животни, заселване в постоянни селища и поява на занаяти като грънчарство и тъкачество. На този етап хората вече не са били зависими от лова, риболова и събирането на диви растения. Отглеждането на зърнени култури позволява на неолитните народи да строят постоянни жилища и да се събират в села, а освобождаването от номадството и ловно-събираческата икономика им дава време да се занимават със специализирани занаяти.
Началният момент на неолитния период е много дискусионен, тъй като различните части на света са достигнали неолитния етап по различно време, но обикновено се смята, че това е станало някъде около 10 000 г. пр.н.е. Този момент съвпада с отдръпването на ледниците след плейстоценските ледникови периоди и началото на холоценската епоха. Археологическите данни сочат, че преходът от култури, които събират храна, към такива, които я произвеждат, се извършва постепенно в Азия и Европа от начална точка в Плодородния полумесец. Първите доказателства за култивиране и опитомяване на животни в Югозападна Азия са датирани приблизително към 9500 г. пр.н.е., което предполага, че тези дейности може да са започнали преди тази дата.
Към 7000 г. пр.н.е. в долините на реките Тигър и Ефрат (сега в Ирак и Иран) и в днешните Сирия, Израел, Ливан и Йордания се утвърждава начин на живот, основан на земеделие и уседналост. Първите земеделски стопани отглеждат ечемик и пшеница, овце и кози, които по-късно се допълват от говеда и свине. Техните нововъведения се разпространяват от Близкия изток на север в Европа по два пътя: през Турция и Гърция в Централна Европа и през Египет и Северна Африка и оттам в Испания. Земеделски общности се появяват в Гърция още през 7000 г. пр.н.е., а през следващите четири хилядолетия земеделието се разпространява на север по целия континент. Този дълъг и постепенен преход завършва във Великобритания и Скандинавия едва след 3000 г. пр. н. е. и е известен като мезолитен период.
Към 5000 г. пр. н. е. неолитните технологии се разпространяват и на изток в долината на река Инд в Индия. Земеделски общности, основани на просо и ориз, се появяват в долината на Хуанхъ (Жълтата река) в Китай и в Югоизточна Азия около 3500 г. пр. н. е. Неолитният начин на живот е постигнат независимо в Новия свят. Царевицата, бобът и тиквата постепенно са опитомени в Мексико и Централна Америка от 6500 г. пр.н.е. нататък, въпреки че уседналият селски живот там започва едва много по-късно, около 2000 г. пр.н.е.
Неолитът, наричан също нова каменна епоха, последен етап от културната еволюция или технологичното развитие сред праисторическите хора. Той се характеризира с каменни инструменти, оформени чрез полиране или шлифоване, зависимост от опитомени растения или животни, заселване в постоянни селища и поява на такива занаяти като грънчарство и тъкачество. Неолитът следва периода на палеолита, или епохата на сечените каменни инструменти, и предшества бронзовата епоха, или ранния период на металните инструменти.
Следва кратка характеристика на неолита. За пълно разглеждане, вижте Каменна епоха: Неолит и технологии: Неолитната революция.
Неолитният етап на развитие е достигнат през епохата на холоцена (последните 11 700 години от историята на Земята). Началният момент на неолита е много дискусионен, като различните части на света са достигнали неолитния етап по различно време, но обикновено се смята, че това е станало някъде около 10 000 г. пр. По това време хората се научават да отглеждат земеделски култури и домашни животни и по този начин вече не зависят от лова, риболова и събирането на диви растения. Неолитните култури са изработвали по-полезни каменни инструменти, като са шлифовали и полирали сравнително твърди скали, а не само са отсичали по-меките до желаната форма. Отглеждането на зърнени култури позволява на неолитните народи да строят постоянни жилища и да се събират в села, а освобождаването от номадството и ловно-събираческата икономика им дава време да се занимават със специализирани занаяти.
Археологическите данни сочат, че преходът от култури, които събират храна, към такива, които я произвеждат, е станал постепенно в Азия и Европа от началната точка в Плодородния полумесец. Първите доказателства за култивиране и опитомяване на животни в Югозападна Азия са датирани приблизително към 9500 г. пр. н. е. , което предполага, че тези дейности може да са започнали преди тази дата. Към 7000 г. пр. н. е. в долините на реките Тигър и Ефрат (сега в Ирак и Иран) и в днешните Сирия, Израел, Ливан и Йордания се утвърждава начин на живот, основан на земеделие и уседнали села. Първите земеделци отглеждат ечемик и пшеница и отглеждат овце и кози, които по-късно са допълнени с говеда и свине. Техните нововъведения се разпространяват от Близкия изток на север в Европа по два пътя: през Турция и Гърция в Централна Европа и през Египет и Северна Африка и оттам в Испания. Земеделските общности се появяват в Гърция още през 7000 г. пр.н.е. , а през следващите четири хилядолетия земеделието се разпространява на север по целия континент. Този дълъг и постепенен преход е завършен във Великобритания и Скандинавия едва след 3000 г. пр. н. е. и е известен като мезолит.
Неолитните технологии се разпространяват и на изток до долината на река Инд в Индия към 5000 г. пр. н. е. . Земеделски общности, основани на просото и ориза, се появяват в долината на Хуанхъ (Жълтата река) в Китай и в Югоизточна Азия до около 3500 г. пр. н. е. . Неолитният начин на живот е достигнат самостоятелно в Новия свят. Царевицата, бобът и тиквата постепенно са опитомени в Мексико и Централна Америка от 6500 г. пр. н. е. нататък, въпреки че уседналият селски живот там започва едва много по-късно, около 2000 г. пр. н. е.
В Стария свят неолитът е последван от бронзовата епоха, когато човешките общества се научават да комбинират мед и калай, за да произвеждат бронз, който замества камъка за използване като инструменти и оръжия.
Редакторите на Енциклопедия Британика Тази статия е последно преработена и актуализирана от Джон П. Рафърти.
Може да се интересувате и от темите
Кога е неолитният период?
Какво представлява хронологията на неолитната епоха?
Какво представлява неолитната епоха и защо се нарича така?
Кой е периодът от време на палеолитната епоха?
Колко етапа има в неолитната епоха?
Неолитната култура в Близкия изток е разделена на три фази: Неолит 1 (предгрънчарски неолит А), неолит 2 (предгрънчарски неолит Б) и неолит 3 (грънчарски неолит).
Кога завършва неолитната епоха в Индия?
Кога е бил неолитният период във Великобритания?
Защо завършва неолитната епоха?
Какво представляват палеолитът и неолитът?
Какво представлява периодът на долния палеолит?
Какво представлява неолитната епоха Кратък отговор?
Кой е приблизителният период на неолитната епоха в Индия?
Какви са трите каменни епохи?
Кога е неолитният период в Ирландия?
Кога започва неолитната епоха в Индия?
Първият период на неолитната епоха в Индия започва около 7000 г. пр. н. е. и завършва през 5500 г. пр. н. е. Вторият период на неолитната епоха е продължил приблизително хиляда години от 5500 г. пр. н. е. до 4500 г. пр. н. е. Третият период на неолитната епоха също е продължил хиляда години – от 4500 г. пр.н.е. до 3500 г. пр.н.е. Хр.