Какво означава да изчистите дрехите си?

Духовното значение на

Значението на “разкъсване на дрехите” е скръб, а именно поради това, че истината е била унищожена или че не е имало вяра. Често четем в Словото, особено в историческото, за хора, които разкъсват дрехите си; но произходът на това понятие не е известен в наши дни, а също така не е известно, че то е било представително за скръб поради това, че истината е била загубена. Това действие става представително от факта, че дрехите означават истини, както беше показано преди (AC 4545). По-нататък в тази глава се казва също, че когато Яков разпознал туниката на сина си, той раздрал дрехите си (стих 34) и с това се означава скръбта за унищожената истина. Така е и на други места в Словото, както когато Рабсакех, изпратен от асирийския цар Сенахериб, изрече обиди срещу Йерусалим; тогава Елиаким, който беше надзирател на царската къща, и писарят Шебна, и записвачът Йоах раздраха дрехите си и разказаха това на цар Езекия; а царят, като чу това, също раздра дрехите си и се покри с вретище ( Исая 36:22; 37:1; 2 Царе 18:37; 19:1). Оскърбленията, които Рабсакех изрече, бяха срещу Бога, царя и Йерусалим, следователно срещу Божествената истина, както е още по-ясно от вътрешния смисъл на пасажа; затова дрехите бяха раздрани поради траур.

[2] Когато Иехуди прочел пред царя свитъка на книгата, която Еремия написал, се казва, че царят го хвърлил в огъня и че царят и слугите му, които чули всички тези думи, не разкъсали дрехите си ( Йер. 36:23, 24); това, че не разкъсали дрехите си, означавало, че не скърбели, когато Божествената истина не била приета. Разкъсването на дрехите на Исус Навин и Халев, син на Ефен, когато шпионите донесоха лош доклад за Ханаанската земя и говоренето им срещу тях ( Числа 14:6), има подобно значение; защото Ханаанската земя означава Господното царство, а да се говори срещу него означава да се говори лъжа срещу Божествената истина. Когато Божият ковчег беше превзет от филистимците и двамата Елиеви синове бяха убити, един човек от войската изтича в Силох с разкъсани дрехи и с прах на главата си ( 1 Царств. 4:11, 12), означавало скръб за изгубената Божествена истина и Божествено добро; защото, тъй като ковчегът представлявал Господното царство и във висш смисъл Самия Господ, а оттам и светинята на църквата, скъсаните дрехи означавали скръб за изгубената Божествена истина, а прахът на главата – за изгубеното Божествено добро.

[3] Четем за Самуил и Саул.

Когато Самуил се обръщаше да си върви, Саул се хвана за полата на туниката му и тя се разкъса. И Самуил му каза: Днес Господ откъсна от теб израилското царство и го даде на твоя другар. Аз няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли словото на ГОСПОДА и ГОСПОД те отхвърли да бъдеш цар над Израил ( 1 Царе 15:26-28);

Разкъсването на полата на Самуиловата туника от Саул представлява онова, което Самуил каза – че царството трябва да му бъде откъснато и че той вече няма да бъде цар на Израил; защото царство във вътрешен смисъл означава Божествена истина (AC 1672, 2547, 4691), както и цар и царска власт (AC 1672, 1728, 2015, 2069, 3009, 3670, 4575, 4581), и по-специално царството и царя на Израил, защото Израил представлява царската власт на Господ. И така, това, което се разказва за Еровоам и пророк Ахия:–

Когато Еровоам излезе от Ерусалим и пророк Ахия го намери на пътя, когато се беше облякъл с нова дреха и двамата бяха сами на полето, Ахия хвана новата дреха, която беше на него, и я разкъса на дванадесет части; и каза на Еровоам: Вземи си десет части, защото така казва Господ, Бог Израилев: Ето, Аз изтръгвам царството от ръката на Соломон и ще ти дам десет племена ( 1 Царе 11:29-31).

[4] Същото важи и за разкъсването на дрехите им, когато Саул бил убит в битка, както се разказва във втората книга на Самуил.

След като Саул беше убит в битка, на третия ден от стана дойде човек, чиито дрехи бяха разкъсани; и когато Давид чу за смъртта на Саул, Давид хвана дрехите му и ги разкъса, както и всичките му слуги, които бяха с него ( 2 Царе 1:1, 2, 11);

чрез това се изобразяваше и скръбта заради Божествената истина, изгубена и захвърлена от онези, които бяха с отделна вяра; защото, както вече беше казано, Божествената истина се обозначаваше с царската власт, а онези, които бяха с отделна вяра, се изобразяваха от филистимците, от които Саул беше убит (AC 1197, 1198, 3412, 3413); както се вижда и от плача на Давид за него в същата глава ( 2 Царе 1:17-27).

[5] Когато Авесалом удари брат си Амнон и до Давид стигна вестта, че Авесалом е ударил всички царски синове, Давид раздра дрехите си и легна на земята, а всичките му слуги стояха с раздрани дрехи ( 2 Цар. 13:28, 30, 31); това също беше направено, за да се представи, че истините от Божественото са унищожени, като те бяха означени във вътрешен смисъл с царските синове. Така и когато Давид бягаше пред Авесалом, той беше посрещнат от архаита Хусай с разкъсана туника ( 2 Царе 15:32); защото в словото чрез царя, особено чрез Давид, се представя Божествената истина. По подобен начин и когато Илия каза на израилския цар Ахав думите на Йехова, че трябва да бъде изтребен заради злото, което е сторил, Ахав раздра дрехите си и сложи вретище на тялото си ( 1 Царе 21:27).

[6] Това, че разкъсването на дрехите представлява траур заради изгубената истина, се вижда и от следните пасажи.

Свещеник Хилкия намери книгата на закона в дома на ГОСПОДА; и Сафан я прочете пред цар Иосия. И когато царят чу думите от книгата на закона, той раздра дрехите си ( 2 Царе 22:11);

явно поради това, че Словото (т.е. Божествената истина) е било толкова отдавна изгубено и заличено в сърцата и живота. Когато Господ изповядал, че е Христос, Синът Божий, първосвещеникът раздрал дрехите си, като казал: “Той говори богохулство” ( Мат. 26:63-65; Марк 14:63, 64), това означавало, че той не вярва в нищо друго, освен че Господ е говорил против Словото и по този начин против Божествената истина.

[7] Когато Илия се издигна във вихрушка и Елисей видя това, той хвана дрехите си и ги разкъса на две части; и като взе туниката на Илия, която падна от него, удари водата, и тя се раздели насам-натам, а Елисей премина ( 2 Царе 2: 11-14); това, че тогава Елисей разкъса дрехите си на две части, беше поради скръб, че Словото (т.е. Божествената истина) е изгубено; защото чрез Илия се представя Господ по отношение на Словото, т.е. Божествената истина (AC 2762). Туниката, която падна от Илия и беше взета от Елисей, представляваше, че Елисей продължава представянето. Това, че туниката е Божествената истина, може да се види по-горе (AC 4677), поради което и дрехата, която е била разкъсана при такъв траур, е била туниката, както е видно от някои от цитираните по-горе пасажи. Тъй като дрехата означава истината на църквата, а във висш смисъл – Божествената истина, следователно беше срамно да се ходи с разкъсани дрехи, освен в такъв траур – както е видно от това, което направи със слугите на Давид царят на амонците Ханун, като им обръсна половината от брадите и разряза дрехите им по средата, чак до задните им части; поради което те не бяха допуснати при Давид ( 2 Царе 10:4, 5).

Може да се интересувате и от темите