24 март 2022

Отговори на всички въпроси

Expand search form

Какво е било заплащането на римските войници?

Благодарим ви на много езици.

Имам огромния късмет да живея в едно красиво кътче на света – Лозана, Швейцария. Този средновековен град е израснал от първоначално римско селище на брега на Женевското езеро, датиращо от първи век преди Христа. Той е бил важна спирка по търговския път от Западна Европа през Алпите към Рим.

Близо до Лозана, в подножието на Алпите, се намират няколко вековни солници, които функционират и до днес. По времето на Римската империя и през Средновековието солта е била ценна стока, наричана още “бяло злато”. Голямото търсене на сол се дължи на важната ѝ употреба за консервиране на храни, особено на месо и риба.

Тъй като е била толкова ценна, на войниците в римската армия понякога се е плащало със сол вместо с пари. Месечната им издръжка се наричала “салариум” (“sal” е латинската дума за сол). Този латински корен може да бъде разпознат във френската дума “salaire” – и в крайна сметка навлиза в английския език като думата “salary”.

Езикът е нещо, което приемаме за даденост; използваме го всеки ден и не бихме могли да живеем без него в днешния свят. Въпреки това, както показва примерът с думата “заплата”, езиците не са статични, а се развиват. Докато разликите между американския и британския английски език са преодолими, например четенето на Шекспир в оригиналния му вид представлява известно предизвикателство – а четенето на оригиналния Беоулф е почти невъзможно.

Подобно на биологичните видове, езиците се променят с течение на времето и понякога се “видоизменят”, за да дадат началото на няколко потомствени езика. Например френският, италианският и испанският са сред езиците, които са се развили от латинския. С други думи, тези съвременни езици имат общ прародител (преди около 2000 години) – точно както хората, шимпанзетата и горилите имат общ прародител (преди около 10 милиона години). И подобно на видовете, езиците също могат да изчезнат. Съществува институт за застрашени езици. По време на колониалния период много местни езици са изчезнали с унищожаването на цели местни племена.

Езиците също така си влияят и заимстват много един от друг. Английският език се е развил главно от западногерманските езици след англосаксонското нашествие на британските острови през V и VI в. След норманското завладяване през 1066 г. обаче в него се включват и много думи, произлизащи от латински, като например “заплата”. Тези събития на “заимстване” могат да се сравнят с хоризонталния трансфер на гени при биологичните видове, който е много разпространен при бактериите.

Като се имат предвид всички тези прилики, лингвистите, които изучават еволюцията на езиците, често използват инструменти, които са подобни на тези, използвани от еволюционните биолози. Един такъв инструмент е реконструкцията на дървото на видовете (или филогенетично дърво, на технически език). Такова дърво изобразява еволюционната история и взаимоотношенията в рамките на дадена група биологични видове.

Действителната математика, която стои зад реконструкцията на дървото на видовете, е доста сложна, но основната идея е следната: Първо се събират специфични генни последователности от всички дадени видове. Генът – част от ДНК, която кодира определен белтък на даден организъм – може да бъде представен чрез последователност от букви от четирибуквена азбука: А, С, G и Т. Така че една генна последователност всъщност може да се разглежда като “дума”, например GATTACA. В действителност обаче тези думи обикновено са дълги няколко стотици или дори хиляди букви.

След това тези генни последователности или думи се сравняват между различните видове. По-специално, броят на буквите, които се различават между тези думи – така наречените “мутации” – се преброява за всяка възможна двойка видове. Предполага се, че двойка видове с малък брой разлики между техните генни последователности е по-тясно свързана в еволюционен смисъл, отколкото двойка видове с голям брой разлики.

Близко родствените видове са свързани чрез скорошни общи предци с “клони” в дървото на видовете, а по-далечно родствените видове са свързани чрез по-далечни (“по-стари”) общи предци. Този процес продължава, докато накрая всички видове се свържат чрез един общ (най-стар) общ предшественик, който образува “корена” на дървото. Представете си го като родословно дърво.

Когато това се прави по начин, който е в съответствие с първоначалните данни (генни последователности), се получава пълно видово дърво, което правилно отразява всички тези еволюционни връзки между дадените видове.

Използвайки такова реконструирано видово дърво, еволюционните биолози често могат да направят изводи за специфични характеристики на предшестващите видове (общи предци). Или могат да съпоставят общите предци в дървото с действителни вкаменелости, открити от палеонтолози. Това им позволява да поставят реални дати в различните точки на разклонение в дървото. По този начин реконструкцията на дървото на видовете е важен инструмент в изучаването на биологичната еволюция.

Тъй като езиците също еволюират и се състоят от думи, които могат лесно да бъдат сравнявани, подобна техника може да се използва за изучаване на еволюцията на езика. Всъщност лингвистите са реконструирали цели езикови дървета. И както при дърветата на видовете, от тях могат да се извлекат характеристиките на древните езици на предците или да се съпоставят с “вкаменелости” като глинени плочки и пергаменти, открити от археолозите.

Съществуват еволюционни събития, като хоризонталния трансфер на гени при видовете или “заемането” на думи в езиците, за които представянето на дърво е неподходящо. Въпреки това концепцията за филогенетична мрежа, която може да включва такива събития, понастоящем е активна област на изследване във филогенетиката. Вероятно тя ще бъде полезна и в лингвистиката.

Разбира се, между еволюцията на видовете и еволюцията на езика има и някои разлики, като всяка от тях изисква уникални допълнителни методи за детайлното им изучаване. Но като цяло е очарователно да се види как основните идеи и изследователски инструменти на езиковата еволюция са сходни с тези на биологичната еволюция.

Всъщност ние живеем в един развиващ се свят, не само в биологично, но и в културно и езиково отношение. Така че следващия път, когато получите заплатата си, се радвайте, че това е съвременната ви “заплата”, а не “салариумът” на предците ви. Макар че във втория случай няма да имате проблем да поддържате пътя си чист през зимата.

Може да се интересувате и от темите

Как са били заплащани повечето римски войници?

Тъй като били толкова ценни, на войниците в римската армия понякога се плащало със сол вместо с пари. Месечната им издръжка се наричала “салариум” (“sal” е латинската дума за сол). Този латински корен може да бъде разпознат във френската дума “salaire” – и в крайна сметка навлиза в английския език като думата “salary”. “

Добре ли са били платени римските войници?

Не само че им плащали добре, но и римското правителство компенсирало войниците, които завършвали срока на службата си, със земя. Това била една от причините за неговото падане. За да продължат да дават земя, римляните трябвало да завладяват все повече територии.

Колко сол са плащали на римските войници?

По времето на Август римските войници получавали 900 сестерции (225 денара). Те получавали и сол, откъдето идва и думата “saldare” (давам сол), откъдето произлиза и думата “заплата”.

Колко сребро е получавал един римски войник?

Полибий пише, че Гай Марий плащал на легионерите си по 2 сребърни обола на ден. Това прави ок. 120 сребърни денара на година. Именно Юлий Цезар започнал да плаща по 225 денария годишно.

Защо в един век има само 80 мъже?

Всяка центурия е имала сигнатура като стандарт. Първата кохорта имала пет двойни центурии вместо обичайните шест. Всеки век имаше двойна сила, защото във всеки от тях имаше 160 мъже вместо 80.

Колко е получавал един римски войник в злато?

В епохата на император Август (27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. ) на римски центурион се плащало 15 000 сестерции. Като се има предвид, че един златен ауреус се е равнявал на 1000 сестерции, и като се има предвид, че в един ауреус е имало осем грама злато, заплатата възлиза на 38. 58 унции злато. При сегашните цени това прави около 54 000 долара годишно.

Колко е получавал центурионът?

Заплатата на центуриона на най-ниското ниво е била в размер на 3750 денария годишно, като primus pilus (5) е получавал цели 15000 денария – заплата, която е осигурявала услугите му и е отбелязвала отговорността му пред тогавашния император.

Плащали ли са римските войници за храната си?

По време на поход римският войник е трябвало да разполага със собствени запаси, които да му позволят да се изхранва в продължение на 2-3 дни. Сухарите, оцетът и овнешкото месо стигали за два дни, а след това войникът се наслаждавал на хляб, вино и бекон.

Как са били наемани римските войници, когато не са воювали?

Римските войници били заети. Когато не воювали, те строили крепости и мостове. Освен това са упражнявали надзор в мини и кариери, стояли са на стража или са работили по ремонт на пътища. Когато не са вършели някоя от тези работи, вероятно са марширували.

Колко е получавал един римски центурион?

Заплатата на центуриона на най-ниското ниво е била около 3750 денария годишно, а primus pilus (5) е получавал до 15000 денария – заплата, която е осигурявала услугите му и е отбелязвала отговорността му пред императора на деня.

Как се наричат 100 войници?

Центурия
Центурия (на латински: [kɛn̪ˈt̪ʊria], мн. ч. centuriae) е латински термин (от основата centum, означаваща сто), обозначаващ военни единици, които първоначално са се състояли от 100 души. Размерът на центурията се променя с течение на времето и от I в. пр. н. е. до по-голямата част от императорската епоха стандартният размер на центурията е 80 мъже.

Какъв ранг е бил центурионът?

Центурионът бил командир на центурия, която била най-малката част от римския легион. Легионът се състоял от 6000 войници, а всеки легион бил разделен на 10 кохорти, като всяка кохорта съдържала 6 центурии.

Какво би се случило, ако римски войник заспи на служба?

Ако римският войник бъде признат за виновен (че е заспал на служба), той се наказва с fustuarium. Това се извършва по следния начин. Трибунът взема тояга и леко докосва с нея осъдения, след което всички войници се нахвърлят върху него с тояги и камъни и обикновено го убиват. . .

С какво се хранела римската армия?

пшеница
Основната хранителна дажба на римските легиони е била пшеница. През IV в. повечето легионери се хранели толкова добре, колкото и всички в Рим. Те са били снабдявани с дажби от хляб и зеленчуци заедно с меса като говеждо, овнешко или свинско. Дажбите зависят и от мястото, където са разположени легионите или където се провеждат кампании.

Какъв е бил рангът на римския центурион?

Центурионът е бил командир на центурия, която е била най-малката част от римски легион. Легионът номинално се е състоял от 6000 войници, а всеки легион е бил разделен на 10 кохорти, като всяка кохорта е съдържала 6 центурии.

Предишна статия

Добра идея ли са душовите панели?

Следваща статия

Какво е преходно доказателство?

You might be interested in …

Позволено ли е на амишите да гледат телевизия?

Менонитите могат и гледат телевизия, въпреки че това не се насърчава от Църквата. Много домакинства не разполагат с телевизор, но понякога гледат телевизия (например за да видят големи спортни събития). Могат ли менонитите да използват […]

Добра идея ли са душовите панели?

Банята ви вероятно се конкурира с кухнята за титлата “най-трудно работеща стая в къщата”. Така че, когато става въпрос за преустройство или ремонт, ще искате да постигнете перфектната комбинация от практична функционалност, страхотен естетически дизайн […]